BG

Последни статии

Контакти

19 Октомври 2021 г.

Изучени песнички

18 Октомври 2021 г.

Изучени приказки

18 Октомври 2021 г.

Изучени стихчета

18 Октомври 2021 г.
  »  Училище за родители

За какво да мислите, щом детето иска домашен любимец

Всяко дете в определен момент иска родителите да му вземат домашен любимец. Нищо чудно той да е подаръкът, за който детето ще пише на Дядо Коледа.

Първо вие си дайте сметка, че това е сериозна стъпка. Претеглете внимателно всички „ за “ и „ против “, колкото и да обичате животните. Домашният ви любимец не бива да се мъчи в неподходящи условия

Всички вкъщи трябва да са съгласни. Детето иска животинка, но ако тя не става общ любимец, няма смисъл да я взимате. Обсъдете с възрастните в семейството и стигнете до решение, което няма противници .

Едва после обяснете на детето, че животното не е играчка, че се нуждае от грижи, внимание и възпитание. Попитайте го готово ли да му дава всичко това.
Вероятно детето ще се закълне, че е готово, но не взимайте домашен любимец при първото искане. Нека обмисли своето желание, да прецени за какво
животинче ще му е най-приятно да се грижи, дали ще има сили и време наистина да го прави.

Следващата стъпка е да се заемете със сериозно четене как трябва да се полагат грижи за избрания домашен любимец, какви са особеностите на вида или породата му . При това детето най-добре ще разбере дали той ще се чувства добре у вас и дали наистина ще може да го отглежда. Обърнете внимание и как трябва да възпитавате животното. Да му се създадат навици е по-трудно отколкото самото отглеждане.

Ако семейството твърдо реши да има домашен любимец, трябва много ясно да договори кой какви задължения поема към него.

Хората с опит съветват да вземете животното, когато детето е във ваканция, а единият от родителите може да си позволи няколко дни отпуска. Така ще посрещнете новия обитател на дома с по-малко стрес.
Колкото и да ви моли детето, много добре преценете какво правите. Изключително лошо ще бъде да не се справите и да дадете, продадете или изгоните в домашния любимец.

Целувката за лека нощ е важна

Лека нощ, да спиш в кош, да сънуваш грош, казва мама и целува детето всяка вечер. Ритуалът преди сън е изключително важен, твърдят психолозите.
Вечерните часове у дома са много интересни. Родителите се прибират от работа, и те, и детето са зажаднели за общуване. Времето минава бързо и то не иска да си ляга. Пренастройването към  „ лека нощ “ трябва да става постепенно. Психолозите съветват да преминете към по-спокойни занимания и да стигнете до четенето на приказка. Детето все още поддържа интереса си, но тялото му е готово за сън.

Вечерният ритуал може да включва вземане на любимата играчка в леглото, завиване с предпочитаното одеялце. След като веднъж сте го установили, трябва да го спазвате. Повторяемостта създава усещане за нещо познато, вече преживяно, изпитано и безопасно. Това ще помогне на детето да изгради навици и да свързва определени действия с приближаването към съня.  Едно от посланията на ритуала за заспиване е предизвестието за раздяла с мама и татко. Малкото дете разбира, че не може постоянно да бъде с родителите  си и нощта е времето, през което то остава само. Ако не иска да ви пусне от стаята, отделете още няколко минути, за да го погалите, да му говорите нежно и да го успокоите.

Целувката за лека нощ е за доверие и обич. С нея родителят дава обещание, че всичко ще бъде наред, че е на разположение, когато детето има нужда от него. Показвайте чувствата и привързаността си спокойно и открито, без да пестите ласките. Всяка емоция е важна за детето и му вдъхва спокойствие. Когато се страхува, целувката  и допирът му дават необходимата подкрепа и уверяват, че на другата сутрин пак ще сте там и ще го обичате все толкова силно.
Като усеща сигурността на семейната среда, детето  расте по-уверено, спокойно и самостоятелно.

АДАПТАЦИЯ НА НОВОПРИЕТИТЕ ДЕЦА ОТ СЕМЕЙНАТА СРЕДА КЪМ   ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Първите стъпки в детската градина са трудни за крехката психика на детето. Новата среда и непознатите педагози, карат детето да изпитва несигурност и безпокойство. Самото адаптиране е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители. За някои деца този период може да бъде 1 седмица, 2 седмици за други – месец-два. От педагозите и родителите се изисква търпение и подпомагане детето в процеса на привикване към новото, за да протече възможно най-бързо и безболезнено.

Процесът на адаптация към детската градина е различен за всяко дете. Ето защо е важно по време на адаптационния период да се следва темпото на детето.

Адаптацията може да бъде:

  • Лека
  • Средна
  • Тежка

АДАПТИРАНОТО ДЕТЕ:

1. Разделя се самостоятелно и в добро настроение с родителя/родителите, възрастните.

2. По време на престоя в детската градина е спокойно. Може често да задава въпроси на учителя или помощник-възпитателя – „кога и дали“ ще го вземат от детската градина, което означава, че неговите очаквания са свързани с необходимостта от потвърждаване на неговата сигурност.

3. По време на занимания и игри разказва спокойно за себе си или за своите близки.

4. При тръгване от детската градина разказва с удоволствие какво се е случилото през деня.

Първите стъпки в детската градина са трудни за крехката психика на детето. Новата среда и непознатите педагози, карат детето да изпитва несигурност и безпокойство. Самото адаптиране е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители. За някои деца този период може да бъде 1 седмица, 2 седмици за други – месец-два. От педагозите и родителите се изисква търпение и подпомагане детето в процеса на привикване към новото, за да протече възможно най-бързо и безболезнено.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА АДАПТАЦИЯ

ПОДГОТОВКА

  1. Подготовката за раздялата да започва вкъщи.Подгответе детето и му създайте позитивна нагласа за детската градина. Разкажете за това, което му предстои, когато тръгне на детска градина. Обяснете му по достъпен начин за нещата, които децата правят в детската градина изащо е забавно място, но не го претоварвайте с информация. Важното е детето да разбере, че мама и тати ходят на работа, а неговата работа е да посещава детска градина и да играе с децата.Изключително важно за безболезнената адаптация на Вашето дете е предварителната подготовка в семейството.
  2. Отделете достатъчно време сутрин преди тръгването към детска градина, за да не се чувства детето припряно. Периодът на подготовка преди тръгването за детска градина трябва да е приятен както за Вас, така и за Вашето дете.
  3. Предварително се запознайте с дневния режим в детската градина, за да направите графика си у дома съвпадащ с този на детската градина. По този начин денят на детето оставя същият. На детето трябва да бъде обяснено след кое събитие от деня родителят ще го вземе. След като се наобядва или след като се наспи. Така то няма да е тревожно кога и дали ще го вземат, а ще очаква събитието.
  4. Несигурността на родителя може да повлияе на отношението на детето към детското заведение. Разберете дали имате някакви страхове и негативни преживявания, свързани с детската градина или Вие самите се притеснявате от това, че се отделяте от детето си. Децата са сензитивни и ако Вие сте тревожни, то тогава тази тревожност несъзнавано се прехвърля и върху тях. Спокойният родител води до себе си спокойно дете. Желателно е сутрин то да бъде водено от родителя, който е готов да се раздели с него нежно, спокойно, но твърдо и бързо.
  5. Не променяйте правилата, които сте въвели при раздяла. Детето има нужда от твърди граници и правила, за да се адаптира бързо. По този начин то се чувства сигурно и спокойно
  6. Необходимо е родителите да отделят между две и пет седмици за адаптация.

 

 

В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

В Детска градина №111 „Корабче“ се стремим да подхождаме индивидуално към посрещането на всяко дете, за да се почувства то добре дошло и да се адаптира по-бързо.

  1. Въведен е поетапен прием на децата от Първа група, независимо дали те са посещавали ясла или не.
  2. Осъществяваме подкрепа на детето по отношение на навиците му през първоначалния период на адаптация
  3. Следим за емоционалното състояние на детето, състоянието на съня и апетита, отношението му към възрастните и връстниците.
  4. Подбираме игри и упражненияза изграждане у дететона положително отношение към детската градина
  5. Провеждаме индивидуални консултации за развитието и адаптацията на децата

 

ПРЕПОРЪКИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

 

  1. Препоръчително е раздялата с мама или татко да бъде бърза и кратка, дори детето да започне да плаче и да Ви моли да се върнете –не отстъпвайте, в противен случай това ще е неговата стратегия за манипулация и занапред ще реагира по същия начин, за да задържи Вашето внимание и да отстъпите така, както сте го направили през първия ден. Когато сте вече в детската градина, кажете на своето дете, че ще остане, за да играе с други деца и ще го вземете по-късно. Детето трябва да знае, че ще остане в детската градина без Вас. Прегърнете го и преди да си тръгнете,помахайте с ръка за „довиждане“, изпратете си „въздушна целувка“.
  2. Ако детето има любими предмети у дома, може да ги вземе със себе си в детската градина (Предметът не трябва да е дребна играчка, която лесно да се губи или да се погълне). Това ще бъде в негова помощ при раздялата .
  3. Помислете за дрешките и обувките на Вашето дете. Те трябва да са удобни и детето да може само да ги облича/съблича, събува/обува. Това ще му помогне да се почувства сигурно и по-лесно ще приеме новата си социална роля на пораснало дете.
  4. Осъществявайте ежедневен контакт с учителите относно това, как се справя детето с новата обстановка. Важно е да се изгради взаимно доверие между служители и родители.
  5. Препоръчително е целодневният престой на детето да е по-кратък, като в първитеняколко дни да бъде до обяд (индивидуално за всяко дете).

Вярата на родителите в способността на детето да се адаптира и да бъде щастливо в детската детската градина, помага и подкрепя детето в тази трудна, но важна стъпка към независим живот.

ПРИБИРАНЕ ОТ ДЕТСКА ГРАДИНА

  1. Създайте си семеен ритуал при вземането от детска градина. Това може да бъде разходка в парка, игра на площадката, разказване на приказка, пеене на песничка, нещо, което доставя удоволствие на детето.
  2. Организирайте срещи с родители и деца от групата на Вашето дете извън детската градина.

Зареждането с положителни емоции е от голямо значение за успешната адаптация.

 

Екипът на Детска градина №111 „Корабче“ разбира, че адаптацията е труден период за семейството. В това отношение следим внимателно адаптацията на Вашето дете и ще Ви информираме за неговото състояние.

Какви умения и качества да тренирате с кандидат - първолака

Детето ви на есен ще бъде в първи клас. Ако сте от родителите, които в София и в някои други големи градове събират документи, за да го запишат в близкото най-добро училище, имате проблеми да решавате.

Смята се, че ако е ходил редовно на детска градина, кандидат- първолакът е усвоил много от нужните неща. Но покрай пандемията през последната година вероятно ходенето е по-скоро нередовно. Не е проблем да проверите с какви знания от предучилищната група трябва да влезе в първи клас и да наваксате евентуални по пропуски.

Периодът между шестата и седмата година е старт на интензивно интелектуално развитие. Усъвършенстват се вече усвоените навици и се формират все по-сложни умения. Детската градина безспорно помага в това, защото там има правила, които трябва да се спазват, и отношения, които трябва да се градят - с учителките и останалите деца.

Специалистите открояват като съществени за първокласника поне пет качества и умения.

  • Самостоятелност.

Честно преценете дали не сте от родителите, които не са оставяли детето да се справя с нищо само. Ако е така, според конкретните условия преценете как да го тренирате. Може примерно да го оставите вкъщи за половин час само, да го пратите да поиска сол назаем от съседката, да купи хляб от близкия магазин. Ако можете да му гласувате доверие за подобни неща, значи то ще се справи с комуникацията в училище, с подготовката на уроците и домашните вкъщи, без да му висите над главата.

•Активност.

Това е втора част на самостоятелността. Детето трябва да може не само да се справя с дейности, подходящи за неговата възраст, но и да поема инициатива. Няма нужда да му казвате какво да прави и как да го прави, а му възложете рутинни отговорности, които се повтарят в определено време например да слага приборите на масата за вечеря.

  • Дисциплина.

В детската градина се свиква с нея. Навиците могат бързо да бъдат загубени вкъщи, в това число и през лятната ваканция. Така че внимателно работете за спазването и у дома на правила, които сте обяснили. Имайте предвид, че на 6-7-годишните все още трудно им се получава дълго време да пазят тишина и да внимават. Но точно в предучилищна възраст детето трябва да се научи да обуздава енергията си и да се самоконтролира. Често му предлагайте занимания, които приличат на училищните - четене, рисуване, апликиране.

• Търпение.

Проявяването му е част от дисциплината. Да изчакаш, докато ти дойде редът да кажеш, да слушаш и да внимаваш какво говори госпожата до биенето на звънеца не е чак толкова лесно. За да се постигне, са нужни упражнения. Тренирайте търпение в обикновени битови ситуации – да не ви прекъсва, докато говорите, да не нервничи на опашката в супермаркета.

• Последователност.

Това е изключително важно качество- да се довежда докрай започнатото. Без него не се постига успех. Поставяйте му малки задачи за бързо изпълнение, като постепенно повишавате изискванията. Наблюдавайте го - ако изгуби желание или се затруднява, предложете му помощ и се включете на определен етап от изпълнението на задачата. Никога обаче не позволявайте да остане несвършена.

 

Приказка за стълбата или как да измерите самочувствието му

Ако детето се нарисува на четвъртото, петото, шестото или седмото стъпало, има средна самооценка. Тя се смята за адекватната

 

Самооценката, която детето има за себе си, се формира от най-ранна възраст в семейството. От родителите зависи мнението му - дали се мисли за добро или лошо, умно или глупаво, способно в или не, обясняват специалистите. Детето с по-високо самочувствие има много по-големи шансове за успех в сравнение с детето, което смята, че все се проваля и най-близките му са недоволни от него. Но и прекаленото самочувствие често се превръща в пречка, защото то не полага достатъчно усилия или пък изживява разочарование, когато започне да се конкурира с връстниците си.

Психолозите твърдят, че лесно можете да проверите самооценката на 4-5-годишното дете с тест.

Щом то вече може да брои до 10, нарисувайте на лист стълба с 10 стъпала. Обяснете, че на първото стъпало - стоят най-лошите момичета и момчета, които познава. На следващите се намират по-добрите. Така градацията продължава, като най-високото стъпало заемат най- добрите.

Нека вашето дете само в избере и се нарисува на едно от стъпалата. Ако то постави себе си на първото, второто или третото, значи самооценката с му е занижена, тълкуват психолозите. Ако е на осмото, деветото или десетото, самооценката му е силно завишена.

За адекватна самооценка се смята средната. Тези децата са активни и общителни. С желание участват в игри, не се сърдят прекалено, ако загубят, и не дразнят партньора, който е претърпял поражение.

Децата със занижена самооценка са пасивни, мнителни, лесно обидчиви. Някои не обичат колективни игри, защото се боят да не загубят. Други пък се стараят да компенсират негативната оценка, която получават в семейството, при общуването с други деца. Но понеже искат да бъдат първи или да се налагат, излизат от това общуване сърдити и разочаровани.

Детето със завишена самооценка се стреми във всичко да бъде над другите. То е склонно дори да проявява агресия в желанието си непременно да се наложи като лидер сред връстниците си.

Идеалният вариант е самооценката да съвпада с реалните възможности на детето. Задачата да я изградят е на родителите. Затова психолозите съветват често да говорите с детето си за неговите добри качества и умения, както и много внимателно да се грижите да отстранявате слабостите му.

При най-малките инатът е от различен произход

При малкото дете инатът често е израз на желанието му да опознава света. Нормално е детето да тича, да пипа всичко, в някои момент да се заинатява, че иска точно това, а не онова, за което настоява родителят.

Според психолозите по този начин то заявява своя стремеж към самостоятелност, своето собствено аз. Упоритото запъване да стане на неговото му дава усещане, че владее ситуацията, което повишава личната му самоувереност и самочувствие. От тази гледна точка не е желателно да се потиска това поведение, ако не е опасно, казват специалистите.

Не го обвинявайте за ината, а преценявайте доколко вашите изисквания са основателни.

Ако смятате възникналия конфликт за маловажен, просто го подминете, дори да подозирате, че прави нещо на инат - пуска трохи на пода, да речем. С липсата на съпротива и внимание от ваша страна тихо и кротко ще потушите детския бунт.

Ако обаче става въпрос за безопасност или морални ценности, не бива да отстъпвате. Не се ядосвайте и не спорете, отстоявайте позицията си последователно.

  • Изяснете проблема - защо постъпва така. После включете детето в търсене на решението му. По този начин ще бъдете заедно, а не един срещу друг. Похвалете го за участието или за доброто му поведение.
  • Никога не казвайте ”защото аз така искам”. Обяснете, че това, за което настоявате, е правилното, а не това, което детето с ината си иска да постигне.
  • Когато поставяте задача за изпълнение, изберете подходящо време ако не прекъсвате детските занимания, ще избегнете конфликти.
  • Бъдете настоятелни в преследване на целта - предварително обявете какво ще е наказанието за проявена опърничавост. Не действайте със заплахи и сила. Грубите методи ще потиснат самочувствието на детето и усещането за самостоятелност.
  • Ако много се ядосате, изчакайте, докато се успокоите (излезте от стаята например). Гневът е най-лошият родителски съветник, затова пристъпвайте към наказания само когато сте спокойни.

Какво значи интерактивно четене в ранна възраст

Специалистите смятат, че детето ви може да обикне книгите, ако от ранната му възраст използвате метода на интерактивното четене. Същността му не е в използването на някакви скъпи джаджи. Принципите са други.

  • Четете му. При това е много важно да постигнете пълно разбиране на текста. Правете паузи, за да обясните непознати или неразбрани думи и изрази. Веднага поговорите за това, което е заинтересувало детето. Не казвайте: „ Да дочетем до края и после ще питаш “. Има ли въпроси, не чакайте с отговорите.
  • Питайте. Това е един от главните принципи на интерактивното четене. Задавайте въпроси за всичко - какво мисли детето за поведението и чувствата на героите, за ситуациите, в които попадат, и причините за тях.
  • Разигравайте. Четенето може да се превърне в театрално представление. Използвайте различни гласове, интонация, жестове. Може да включите играчки или е мисли предмети. Не е задължително да имате Снежанка и седемте джуджета, наречете кукли на тях. Чрез нагледността детето по-бързо ще разбере как едно събитие води до друго и защо героите реагират така, а не по друг начин.
  • Обсъждайте детайли. За да вникне наистина в текста, детето трябва да знае повече от написаното и нарисуваното. Обсъждайте, пояснявайте и добавяйте нови знания, за да може да разбира по-добре историята и илюстрациите.
  • Съотнасяйте. Това означава да приближите сюжета до жизнения опит на детето. По този начин то ще може по-добре да разбере позицията на персонажа, защо той мисли и постъпва именно така. Нека детето ви разкаже дали е попадало в подобна ситуация и как се е справило, за какво си е мислело и от какво се е страхувало. Ако подобно нещо не му се е случвало, обсъдете какво би направило, ако се окаже в такава ситуация.
  • Преразказвайте. Предложете на детето заедно да повторите четени приказки. Може да опитате най-напред да минавате стъпка по стъпка сюжета. След това усложнете задачата - фантазирайте за друго възможно развитие на събитията.

Не забравяйте да хвалите детето по време на четенето и обсъждането: „Браво! Колко хубава книга си избрал/а “ или „ Много интересно разказваш тази приказка!“.

Старайте се да превърнете четенето в увлекателна игра - обучението в игрова форма е най-ефективното.

Децата искат да разбират мотивите на героите, които им четете

Изглежда вкусовете на децата се променят и те все повече се интересуват от причинно-следствени връзки. Научно изследване твърди, че харесват книжките, които дават обяснения, как и защо нещо се случва, повече от тези, в които има по-кратки описания на героите и събитията.

Иначе казано, някои от старите приказки може вече да не са им интересни, ако са дидактични, само с поука, а децата не разбират достатъчно добре събитията и мотивите за постъпките на героите в тях.

Направено е проучване с цел да се помогне на родителите при избора на литература, която от ранна възраст да четат на децата си и която да ги мотивира да обичат четенето.

Според Маргарит Шавлик от изследователския екип експериментът е бил максимално опростен. Възрастен чел на група 3-4 годишни деца две книжки. В едната освен история имало много информация, която обяснявала защо героите се държат и изглеждат по определен начин. В другата се разказвало какво правят, но без допълнителни обяснения.

Когато накрая изследователите попитали коя книжка им е харесала повече, посочили тази, в която събитията и действията на героите били с повече и с по-подробно обяснения.

Изводът е, че съвременните деца се увличат от истории, които съдържат информация за причините и последствията. Резултатите доказват естественото желание на детето да опознае как е устроено всяко нещо в света, коментира Маргарит Шавлик.

Другият практичен извод от проучването е, че за детето ще бъде полезно да обсъждате прочетеното и да му обяснявате, за да разбира всичко, което се случва в историята.

Развивайте вниманието с игри и упражнения

Концентрацията на вниманието за изпълнение на задачи става нужна още в детската градина, а в училище от нея вече зависи успехът. Още от ранна възраст може да развивате това умение с упражнения и игри.

В картинка за оцветяване на полетата напишете цифри. Същите цифри залепете на флумастерите. Детето трябва да открие само къде кой цвят трябва да използва. Така ще му помогнете да внимава, а и да запомни елементарните числа.

Тази игра с числата и картите е подходяща, когато детето вече може да брои до 20, т.е на 5-6 години. Изрежете от картон 20 карти и напишете на тях числата от 1 до 20. Разбъркайте картите, отделете 10 за себе си, другите дайте на детето.Обърнете една от своите карти и му предложете да сложи до нея своя карта с най-близките цифри.

Полезна за развитието на концентрация и памет е играта с предмети. Вземете до 7 броя различни интересни предмети-например фигурки, канцеларски принадлежности, играчки, домашни съдове. Предметите не трябва да са едри, за да може да са едновременно в полезрението му.

Сложете пред детето всичките и му дайте време да ги запомни. После му кажете да си затвори очите и скрийте един предмет. Нека открие какво е изчезнало и да го опише-как изглежда, какъв е на цвят, по-голям ли е или по-малък от предметите, които са останали.

Усложнете задачата, като постепенно увеличите броя на предметите, за да се увеличи необходимостта от концентрация за запомняне.

После още усложнете играта, като използвате еднотипни предмети, например копчета в различни цветове. Да забележи отсъствието на играчка сред тефтери, чаши и т.н. е много по-лесно за детето, отколкото да открие копчето в кой точно цвят го няма.

За да са ефективни упражненията, трябва редовно да им отделяте поне 10 минути дневно.

Периодично сменяйте тези тренировъчни игри, за да задействате различните типове памет у детето, да го научите осъзнато да концентрира вниманието си и да запомня.

Хвалете и наказвайте умно и с мярка

Така ще му помогнете да си изгради адекватна самооценка

 

За да е успешен, човек трябва да има правилна самооценка. Тя се изгражда в предучилищна възраст, между З и 7, под влияние преди всичко на родителите. При формирането и значение имат атмосферата в семейството, разбирането и подкрепата, която получава детето, чувството му за психологическа защитеност.

Детето с адекватна самооценка създава около себе си атмосфера на искреност, състрадание, отговорност, обич. То усеща, че го ценят и уважават, вярва в себе си, но заедно с това е способно да помоли за помощ. Умее да взима решения, да си признава грешките. Понеже цени себе си, оценява и околните. Няма бариери, които да му пречат да изпитва различни чувства към себе си и околните. Приема себе си и другите, каквито са.

Добър начин за постигане на адекватна самооценка е да не предпазвате детето от проблеми, като винаги ги разрешавате вместо него. Да му давате да върши домакинска работа и да получава заслужена похвала за нея, за да се чувства сръчно и полезно. Поощрявайте инициативите му. Не го сравнявайте с други деца. Анализирайте заедно неуспехите му и правете изводи, като давате примери с грешки, които вие сте допускали в работата си примерно. Винаги се старайте да приемате детето такова, каквото е.

Ако е със завишена самооценка, то смята, че винаги е право. Стреми се да доминира над връстниците, защото вижда техните слабости, но не вижда своите. Гледа на другите от високо и с всички сили се стреми да е център на вниманието. От него може да се чуе: " Аз съм най-добрият." Такова дете често е агресивно и пренебрегва постиженията на останалите.

Добър начин да вкарате в релси завишената самооценка е да учите детето да се вслушва в мнението на околните, да се отнася към критиките спокойно и без агресия, да уважава чувствата и желанията на другите деца, защото те са точно толкова важни, колкото собствените.

Детето със занижена самооценка е тревожно и неуверено. Постоянно си мисли, че ще го излъжат, обидят, недооценят. Винаги очаква да му се случи по-лошото и гради около себе си стена от недоверие. Страни от другите, обидчиво е. Такива деца трудно се адаптират в нови условия. При изпълнението на всяка задача се настройват предварително за провал, срещат непреодолими препятствия. Често се отказват от нови дейности заради страха, че няма да се справят. Преувеличават чуждите успехи и подценяват собствените. Занижената самооценка е по-лошия вариант за развитието на детето. Тя често е причина за трайни психологически нагласи от типа"Аз съм глупав", "Нищо не умея", "Неудачник съм."

Похвалите имат голямо значение при формиране на самооценката. Важно е да хвалите правилно. Не хвалете детето за нещо, което не е постигнало само. Не го правете от съжаление или пък от желание да му се харесате. Не го хвалете за играчки, вещи, дрехи, нито пък заради това, че е красиво или здраво. Затова пък поощрявайте всеки опит за самоизява и развитие.

Само с похвали обаче не става. Наказанието също има роля при формиране на самооценката. Наказвайте умно, с мярка и се придържайте към няколко правила. Наказанието не бива да вреди нито на физическото, нито на психическото здраве. Ако се съмнявате дали трябва да накажете детето, по-добре не го наказвайте. Наведнъж налагайте само по едно наказание. Може да е строго, но да е само едно.

След наказанието идва прошка. Щом инцидентът е приключил, повече не го споменавайте и не се връщайте към миналото. Не унижавайте, когато наказвате. Никога не наказвайте детето, ако е болно или не се чувства добре, когато се храни, преди или след сън, по време на игра, веднага след душевна или физическа травма. Не го наказвайте, ако въпреки искрените си старания не може да се справи със страховете си, със своята невнимателност, тромавост, раздразнителност или друг недостатък. Не наказвайте, ако не сте наясно с мотивите за една или друга постъпка. Не наказвайте и ако вие самите сте уморени, ядосани, гневни поради някакви ваши си причини.

 

 

През едното ухо влязло, през другото излязло

Може би детето не е разсеяно, а не сте му развили достатъчно т. нар. работна памет

 

Изразът „през едното ухо влязло, през другото излязло“ често се използва, за да опише разсеяност. Проблемът обаче е по-сложен може детето да не се справя не защото не се съсредоточава и не обръща внимание какво му се казва, а защото не е развило т.нар. работна памет.

Най-общо казано, работната памет е способността да се възприема информация каква задача трябва да бъде свършена. После идва умението детето да даде ясна инструкция на самото себе си каква последователност в действията си да спазва, за да изпълни задачата. Когато тя е сложна и изисква да се правят няколко неща едновременно, недостатъчно развитата работна памет може да доведе до провал.

Повторението е единият ключ към успеха, защото детският мозък все още не е достатъчно развит. Вторият ключ са ясните и последователни инструкции. Те служат не само за изпълнение на конкретна задача или дейност, а и създават нещо като методология, която детето започва да прилага в аналогични ситуации.

Можете да помагате на сина или дъщеря си от ранна възраст да подобрява работната си памет. Това означава търпеливо, последователно и внимателно да обяснявате какво да прави, без обаче да претрупвате с информация.

Психолозите съветват ясно да поставяте една задача, максимално да опростявате инструкциите и да посочвате стъпка по стъпка действията в тяхната последователност. Не вмъквайте никаква излишна информация. Нека запомни последователността на по-малък брой действия в началото, а после ще усложнявате задачата.

По този начин вие програмирате детето и го учите на подреденост. Ако го заливате с изисквания и информация, му пречите да свиква да изпълнява инструкции и постепенно да усвоява умението как да си ги дава само на себе си, за да се справя. Т.е. не само не помагате за развитие на работна памет, ами и пречите.

На работната памет много помага умението за слушане, затова създавайте ключови навици. В това число влиза и филтрирането да се отсее какво е необходимо и какво не е необходимо да се запомня. Може да тренирате с разговори. Разказзвайте нещо на детето и нека то след това посочи двата най-важни факта в сюжета. Най-добре е историята да има връзка с някаква задача, която му предстои да реши. Например като говорите за покупките, които ще правите, мимоходом споменете, че книжарницата затваря по-рано от магазина за играчки. Ако детето съобрази, че първо в книжарницата трябва да идете, значи работната му памет добре се развива.

Този навик да се концентрира и да отсява ще започне да дава плодове с порастването, когато ще му се налага да преработва все по-голям обем информация. Винаги хвалете детето за старанието и постиженията му. Това ще го мотивира да вниква как по-добре да изпълни и следващите задачи. А една от утешителните истини за т.нар. работна памет е, че тя се развива с опита.

Правилните поощрения според възрастта

С тях най-ефективно насочвате детето как да гради положителните си качества

 

Психолозите и педагозите казват, че най-ефективният метод за възпитание е чрез поощрение. Как да го прилагате обаче зависи от възрастта на детето.

Детството не би било щастливо без радостта от собствените успехи и постижения. Затова в следващите години родителите трябва да показват във всяка житейска ситуация, че ценят високо самостоятелността и я поощряват.

В предучилищна възраст трябва да се изтъкват успехите в творчески дейности, желанието и сръчността синът или дъщеря ви да направи нещо с ръцете си, интелектуалните постижения-например научени наизуст стихчета, познаване на буквите и цифрите, умението да се обслужва самостоятелно, доброто поведение, оказаната помощ на близки хора.

За поощряване използвайте словесни похвали, ласки, подаръци. Но и не забравяйте, че всяко дете се стреми мама и татко да прекарват колкото се може повече време с него. Затова допълнителните часове за забавления и игри с тях са много ефективен начин за поощрение, казват педагозите, А за мотивация може да използвате фразата „ Ще си поиграем или разходим, щом си прибереш играчките, дорисуваш си рисунката, научиш стихчето за празника „ и т.н.

На тази възраст все повече се проявява материалната заинтересованост. Стига се даже до пазарене „ Купи ми нова игра и аз ще си разтребвам стаята стаята всеки ден“ . Ако приемете сделката е много по-лесно да мотивирате детето за определени постъпки, отколкото само да го хвалите с думи или да го прегръщате. Но този начин на поощрение трябва да се използва много внимателно, изтъкват педагозите. Иначе детето ще започне да изисква материален стимул за всяко свое правилно действие.

Поощрението изпълнява възпитателна функция, когато обяснявате на детето защо го получава. Така то разбира кое е добро, научава се да постъпва така, както го изисква ситуацията, гради у себе си положителни качества и изпитва удовлетворение от тях.

Родителските поощрения след 3 години не бива да са за дреболии. Нормално е 5-6 годишният ви син да си закопчава сам ципа на якето, няма нужда да го хвалите. Не бива обаче да оставяте без внимание по-важни постижения и постъпки, които създават положителни навици и му дават самочувствие, че се е справил отлично.

Педагозите не съветват да слагате знак на равенство между поощрение и подкуп. Детето трябва да свикне, че получава от вас похвала, ласка, подарък под формата на нещо материално или разрешение за нещо желано, ако има конкретно постижение, а не когато искате да го предразположите да направи нещо. За да го мотивирате, общувайте с него и му обяснявайте какво и защо е нужно.

Освен това детето може да развие култ към поощренията. То се стреми да постигне най-добрият резултат, защото мама и татко ще го похвалят и наградят. Но едновременно с това те трябва да му дадат да разбере, че е нормално да успява, когато полага усилия, и че също така е нормално понякога да преживява несполуки. Тук психолозите обръщат внимание на изключително важно правило, което много родители пренебрегват. Трябва да поощрявате не само постиженията, с добрите цели, стремежа към тях, работата да бъдат постигнати дори когато поради някакви причини синът или дъщеря да не получи най-добрия резултат, подчертават специалистите.

Как без принуда да си мие зъбите

Зъболекарите са категорични, че още млечните зъби трябва да се мият с четка и паста два пъти на ден. Докато детето е още на годинка, мама и татко трябва да го правят. И едновременно с това трябва да обръщат внимание на ползата от този навик. Често казвайте сутрин или вечер „Ей сега ще дойда. Само да си доизмия зъбите.“ или „Почакай, искам само да си измия зъбите.“, макар че не сте заети точно с това. Правете коментари колко хубави са зъбите на някой познат и подчертавайте колко важна роля играят за приятния външен вид.

Следващата стъпка , когато детето е на около 2 е да отидете да си избере четка и паста. Така по-вероятно вкъщи да поиска само да мие зъбите си. Обяснете и пак покажете как. Макар че в началото няма да се справя много добре, не започвайте вие да ги миете вместо него, а само подсказвайте.

Купете наведнъж няколко тубички паста за да си избере детето най-вкусната. След няколко дни докато заедно миете зъбите си, го помолете да ви даде малко от неговата паста, защото е най-хубава и то ще се гордее с избора си.

Използвайте в продължение на година желанието му да ви подражава, като се миете заедно и зорко следите дали изпълнява правилно движенията. Така то постепенно ще си изгради навик.

Не допускайте грешката да му говорите колко ще го боли при зъболекаря, ако не си мие редовно зъбите. Бъдеща болка е слаб стимул понеже то не може да си представи за какво става дума. Но пък запомня, че зъболекарят е нещо страшно. Кажете му, че трябва да си мие зъбите за да са чисти. Те също се цапат, затова трябва да мие и тях, както мие мръсните си ръце и крака.

Понякога детето може да превърне миенето на зъби в част от битката с родителите за себеутвърждаване и тотална съпротива на волята на възрастните. Родителите с такъв късмет просто трябва да са търпеливи. Задачата им е като на всички останали – да стимулират желание за подражание, да пробуждат интерес и стъпка по стъпка да превърнат миенето на зъбите в устойчив навик.

Защо е важно да му отговаряте?

На малките „защотковци“ всичко им е интересно и питат непрекъснато. С порастването въпросите намаляват – по-големите вече сами търсят отговори. Но причината рядко да питат може да е и нежеланието на възрастните да им отговарят.

Според детските психолози е много важно покрай делничните грижи родителите да не изпускат възможността да обсъдят с детето онова, което го вълнува, да следят хода на детските мисли и да ги насочват правилно, да дават информация, за да стимулират любознателността на детето и да го развиват.

Като синът или дъщеря ви пита „защо“, а вир отговаряте, създавате основата на доверието между родител и дете. Ако то не е заложено още в ранна възраст, децата не са защитени от чужди манипулации.

Когато винаги чуват отговорите на своите въпроси, че си създават навик да се обръщат към родителите си, щом имат проблем, а не да търсят съвети от странични хора и не действат на своя глава.

Липсата на отговори стимулира по-големите да удовлетворяват любопитството си в интернет, където има доста информация, която не е предназначена за деца. Психолозите предупреждават, че междуличностното общуване не бива да се замества с общуване в мрежат, защото води до изменения в характера, поведението и мисленето.

Те съветват родителите да следват няколко правила, когато отговарят на въпроси:

-Отнасяйте се с уважение. Ако детето пита, значи е важно за него. Като свикне да получава отговори от мама и тати, с времето расте вероятността да споделя всичките си радости и болки с тях.

- Отговаряйте толкова пъти, колкото е необходимо. Детето пита пак и пак не за да ви дразни, а защото не е разбрало отговора.

- Когато обяснявате на детето нещо важно, трябва изцяло да се съсредоточите върху това. Може да отделяте и специално време вечерта, когато то да задава всички възникнали през деня въпроси.

-Търсете заедно отговорите. По този начин учите детето да мисли. А ако не знаете отговора, ще покажете, че в това няма нищо срамно. По-важно е човек да иска да запълни пропуските и да си направи труда да намери нужната информация.

Укротяване на опърничавото

Детският инат е голям тормоз за родителите, ако не се опитва да погледнат на него положително – като на начин синът или дъщеря им да покаже самостоятелно мислене и отстояване на мнение. Необходимо е преди всичко да си дадете сметка, че инатът е част от неговата природа. Създайте му илюзия за избор. Не му заповядвайте, а му поднесете варианти, които водят към една и съща цел. Не казвайте например, че трябва да излезе с яке, а го попитайте дали иска яке с качулка или без.

Когато хлапето упорства и не желае да се споразумеете, провокирайте го да говори и слушайте. Докато споделя, то постепенно започва да изразява чувството си на безпомощност и да ви показва, че му е трудно. По-често използвайте положителни твърдения и при всеки подходящ случай го хвалете. Това ще засилва привързаността му към вас и ще го подтиква към разбирателство. Ако се инати, задайте му поредица от въпроси, на които да отговори утвърдително. Три поредни „да“ ще ви помогнат да сломите съпротивата му, а то ще се почувства чуто и разбрано.

Пазете спокойствие, не повишавайте тон. Не бъдете нито прекалено отстъпчиви, нито твърде строги и умно балансирайте – едновременно да развивате способността му да взима решение и да спазва изисквания.

Защо да не утешавате с бонбон или сокче?

Голяма грешка е, когато детето плаче, капризничи, да се опитвате да го утешите, като му предлагате любима храна или напитка. Така не само не го успокоявате по най-добрия начин, ами му създавате и лош навик. То свиква, че може да си достави моментно удоволствие и да преживее негативните емоции. Но както от опит знаете, това няма да реши проблема. Лошият навик обаче ще остане вкоренен. Ще го възпроизвежда тийнейджърката, която се е скарала с гаджето си, и ще унищожава индустриални количества шоколад. А пък бесният заради нещо си младеж надали ще пие сокче, както му давахте на пет, по-вероятно е да избере бира, даже плюс твърд алкохол в добавка.

Психолозите посочват, че тези уж безобидни случки с бонбон или напитка за утешение всъщност са много опасни. Щом мама и татко постъпват така, значи това е правилният начин за справяне. Порасналото дете несъзнателно си го припомня и прибягва до него, намирайки убежище в нещо познато, което го е спасявало и ощастливявало като малко. Бонбонът вероятно е вървял заедно с прегръдка, но кой ти мисли точно за това в стреса си.

Затова съветът е да учите детето как да се справя с емоциите, но никога, дори и в най-напрегнатите ситуации да не го залъгвате с храна и напитка. Може да му дадете вода, да поговорите и когато вече е по-спокойно, пак да стигнете до бонбон. Но не ги предлагайте в първия момент.

Може да го накарате да чуе от първия път

Има пет начина да говорите с детето така, че да ви чуе и послуша от първия път:

  1. Спрете да нареждате отвисоко.

През цялата първа година от живота му сте го носили на ръце и то е възприемало света от височината на вашата гледна точка. Но щом започне да ходи, то през повечето време е в краката ви. Много родители забравят разликата в ръста и гледната точка. Започват да гледат детето отвисоко и да общуват с него отгоре надолу. Слезте на равнището му и го погледнете в очите. Едно и също нареждане, произнесено отвисоко или очи в очи, звучи различно. Променя се отношението на детето към казаното от вас.

  1. Бъдете последователни.

Например, майка и дъщеря се приготвят да ходят на гости. Майката казва „Ани, време е да се облечеш“. После довършва нещо, самата тя не се облича. Момиченцето вижда това и също не се облича. Ако искате детето да ви слуша, давайте пример.

  1. Играйте.

Детето ви е разхвърляло играчките си. Нареждате „Събери си играчките“. То не го прави. След малко казвате „Веднага си събери играчките“. След още малко крещите „Колко пъти да казвам да си събереш играчките“. Вместо това играйте – уж се разплачете: „Горкото мече! Плаче, иска да си отиде на мястото, да не лежи захвърлено на килима“. Образът на плачещото мече задълго ще остане в съзнанието на малкото дете. Следващия път то ще ви чуе веднага. Съчинявайте приказки, в които един от героите е самото дете. По този начин можете да управлявате различни конфликтни ситуации в желаната от вас посока.

  1. Забравете „Не може“.

Вместо това, ако детето си позволява да яде нещо забранено, и вие хапнете малко. После се оплаквайте, че ви боли коремът. Вероятно детето ще се изплаши и ще се отърве от вредния навик. Добре е да забравите и риторичните въпроси от рода на „Докога ще …“. Речта на родителите трябва да е положителна, конкретна, аргументирана, добронамерена.

  1. Повтаряйте.

Повтаряйте онова, за което сте се договорили, щом искате детето да запомни и да спазва изискванията ви.

 

Какво значи интерактивно четене в ранна възраст

       Специалистите смятат, че детето ви може да обикне книгите, ако от ранната му възраст използвате метода на интерактивното четене. Същността му не е в използването на някакви скъпи джаджи. Принципите са други:

▪ Четете му. При това е много важно да постигнете пълно разбиране на текста. Правете паузи, за да обясните непознати или неразбрани думи и изрази. Веднага поговорете за това, което е заинтересувало детето. Не казвайте: „Да дочетем до края и после ще питаш“. Има ли въпроси, не чакайте с отговорите.

▪ Питайте. Това е един от главните принципи на интерактивното четене. Задавайте въпроси за всичко – какво мисли детето за поведението и чувствата на героите, за ситуациите, в които попадат и причините за тях.

▪ Разигравайте. Четенето може да се превърне в театрално представление. Използвайте различни гласове, интонация, жестове. Може да включите играчки или предмети. Не е задължително да имате Снежанка и седемте джуджета, наречете кукли на тях. Чрез нагледността детето по-бързо ще разбере как едно събитие води до друго и защо героите реагират така, а не по друг начин.

▪ Обсъждайте детайли. За да вникне наистина в текста, детето трябва да знае повече от написаното и нарисуваното. Обсъждайте, пояснявайте и добавяйте нови знания, за да може да разбира по-добре историята и илюстрациите.

▪ Съотнасяйте. Това означава да приближите сюжета до жизнения опит на детето. По този начин то ще може по-добре да разбере позицията на персонажа, защо той мисли и постъпва именно така. Нека детето ви разкаже дали е попадало в подобна ситуация и как се е справило, за какво си е мислило и от какво се е страхувало. Ако подобно нещо не му се е случвало, обсъдете какво би направило, ако се окаже в такава ситуация.

▪ Преразказвайте. Предложете на детето заедно да повторите четени приказки. Може да опитате най-напред да минавате стъпка по стъпка сюжета. След това усложнете задачата – фантазирайте за друго възможно развитие на събитията.

       Не забравяйте да хвалите детето по време на четенето и обсъждането: „Браво! Колко хубава книга си избрал/а“ или „Много интересно разказваш тази приказка!“.       Старайте се да превърнете четенето в увлекателна игра – обучението в игрова форма е най-ефективното.  

На три и вече с таблет

       Такава е действителността в цифровия свят – детето е едва на три, а вече ловко управлява таблета. Идеално е, защото родителите могат да си вършат работата на спокойствие и да се радват на тишината. Освен това изпитват известна гордост, че наследникът се справя с техниката и преодолява все по-високи нива в игрите. Постепенно обаче се прокрадва тревогата дали детето няма да се пристрасти и татко и мама изпадат в другата крайност – от страх да не развие зависимост, отнемат играчката, която сами са му дали. Това не е добро решение, казват специалистите, защото сам по себе си компютърът не създава проблеми. Той просто е включен в семейните отношения и желанието на дъщерята или синът да прекарват време с него се дължи на няколко причини.

       Понякога компенсират дефицита на внимание и любов, защото игрите с него винаги са съпроводени от положителни емоции, докато същото не може да се каже за отношенията с родителите. Освен това разширява възможностите. Чрез лесни манипулации хлапето управлява светове, преминава от едно пространство в друго, дава воля на поривите и чувствата си. Удоволствието от играта контрастира със строгото възпитание. Игрите винаги възнаграждават и подтикват да се преодоляват нови граници, докато строгият родител контролира детето да не прекрачва позволеното и наказва нарушенията.

       Във всички случаи компютърната игромания се стимулира отвън. Дефицитът на обич, детската самота, нежеланието на родителите да се напрягат и да посвещават време на децата си изстрелват малкия човек директно в компютърния свят. А игрите там с времето може да изместят нормалните човешки отношения. Затова е необходимо родителите методично да поставят компютъра на мястото му, да го свеждат до техническо устройство, което само помага.

       За целта трябва строго да се регламентира времето, прекарано с него. То отдавана е определено от специалистите – не повече от половин час на ден за възрастта от 3 до 6 години; за онези, които вече знаят да четат и пишат – 1 час дневно; за учениците в началния курс – час и половина на ден. За да научите детето да спазва регламента, трябва да започнете още от деня, в който му дадете таблета. Може например да му разкажете приказката за маймунката, която много обичала портокали, но всеки път, когато преяждала с тях, я заболявал корем. Затова майка й взела най-големия портокал и го разделила на резенчета – по едно за всеки ден и по две за почивните, понеже във всеки портокал има 9 резенчета. Всяко резенче – половин час с таблета, в събота и неделя – по две.

Обичайте детето разумно

Отглеждайте децата с любов, това е напълно достатъчно, за да растат уверени и успешни, призовават много съвременни психолози. Според доктор Рос Кембъл, американски психятър и популярен автор в областта на взаимоотношенията родител – дете, безусловната родитесла обич стимулира по най-добрия начин емоционалното развитие на детето и неговото самочувствие. Родителят трябва да се собразява и нагажда спрямо темперамента на детето. Неговата любов е в основата на правилното възпитание, тъй като детето като огледало връща това, което е получило. Успоредно с това всичко във възпитанието трябва да бъде предварително изяснено и поставено в границите на дисципнината, контрола и ограничениета, но прилагано чрез искрена любов.

Как на практика да управлявате огромната си родителска любов, за да отгледате и възпитат добре наследника си:

-        Не фаворизирайте. Един от най-ярките сигнали, че сте се отклонили от златната среда е, ако усетите, че поставяте детето на първо място във всички ситуации.

-        Не казвайте „Никой няма да те обича толкова много като мен“. Тази реплика тласка към прекалена и нездравословна привързаност. Тя може да породи страх у детето, че никъде другаде няма да открие истинска любов и вярност.

-        Бъдете търпеливи. Когато у вас се породи силна тревога, че детето може да не се справи с някакво предизвикателство, знайте, че това е ваш страх, не негов.

-        Когато детето плаче, не плачете с него. То няма нужда от подобна съпричастност. По-скоро трябва да вижда, че вас не ви е страх от ситуацията, която го е изплашила.

-        Показвайте обич не само към детето, но и към другите членове на семейството. Така вашият наследник се учи да обича бъдещото си семейство.

Вярата в чудеса е важна за творческото мислене

Зъбната феичка взема падналото млечно зъбче и на негово място оставя малък подарък. Дядо Коледа сбъдва най-съкровените желания. Не се ли крие в тези свръх естествени същества част от очарованието на детския свят? С това са съгласни някои майки и татковци. Но други смятат, че вярата в чудеса в ранна възраст превръща неизбежната среща с реалността в болезнен сблъсък, който носи куп разочарования.

След поредица от изследвания британски учени заключиха: нереалистичните сюжети и персонажи развиват творческите способности, стимулират въображението и разширяват мащабите на детското мислене. На същото мнение са и психолозите. Те смятат, че който не е фантазирал в детсвото си, не може да излезе от рамките на знанията и уменията си, не може да твори. А най-добра храна на фантазиите дава вярата в чудеса.

Психолозите съветват да не убеждавате малкото дете, че играчките са просто предмети. За него те си имат свой живот и детето не се замисля, че в игрите то изпълнява действията вместо тях. И поне до 7 годишна възраст съхранете илюзията, че именно белобрадият старец с шейната носи подаръците на Коледа. А какво ще се случи след това и няма ли детето да се почувства измамено, узнавайки истината, няма ли да изгуби доверието в най-близките си? Всичко зависи от родителите и от начина, по който ще поднесат истината.

Психолозите съветват да не избързвате, а да изчакате момента, в който детето ще ви попита: „Вярно ли е, че Дядо Коледа не съществува?“. Тогава отвърнете с въпрос: „А ти как мислиш?“. Ако получите положителен отговор, кажете: „Ама ти вече си знаел“. В случай, че детето не е готово да приеме истината, кажете: „А ти искаш ли да вярваш в Дядо Коледа“ и му дайте време да помисли. Ако магията вече е изчезнала, успокойте го и го уверете, че на Коледа ще има и елха, и подаръци, и празник. Предложете му да пази тайната от по-малките. На детето ще му хареса да се чувства като пазител на илюзията и ще разбере, че всъщност историята за Дядо Коледа не е никаква измислица, а истинско чудо.

 

Съвети за лесно усвояване на азбуката

по Гордън Драйде и Джанет Вос

  • Нарисувайте думата в любимия си цвят
  • Отбележете трудните за запомняне букви така, че да се различават от останалите. Например да са по-големи или в различен цвят.
  • Разделете думата на части от три букви и ги поставете на отделни листа.
  • Нарисувайте буквите върху познат фон – например къщата или кучето им. После ги поставете над рисунката.
  • Ако думата е дълга да се напише с по-дребни букви, така, че да се обхваща с поглед.
  • Да се рисуват думите с пръсти и мислено да си представят това, което пишат.

Колко е полезно да се учат стихчета на изуст

     Прави ли ви впечатление с какво удоволствие детето слуша стихчетата, които му четете? Неслучайно много писатели съчиняват приказки в стихотворна форма. Римите предизвикват интерес и се възприемат много лесно заради тяхната мелодичност и напевност. Малките момичета и момчета ги запомнят бързо и с радост ги възпроизвеждат.
     Специалистите твърдят, че заучаването на стихове развива паметта, а от там и цялата способност на детето да бъде обучавано. Важно правило е да не се четат твърде дълги текстове наведнъж, а да се разбиват на части. Препоръчва се четенето да не трае повече от 10 минути. На 5-6 годишното дете може да предложите по-дълги и по-задълбочени текстове.
     Ако предстои празник в градината и детето трябва да наизусти стихче, помогнете му. Уверете се, че добре е запомнило думите, за да бъде спокойно и уверено, когато се изправи пред публика. Това е още един начин да заявите вашата съпричастност към неговите вълнения.
     Психолозите издават интересен трик в рими за отвличане на вниманието, който бихте могли да изпробвате. Когато сте навън и детето започне да капризничи, тихичко започнете да му рецитирате на ухото любимите стихчета. Пренасочвайки вниманието си, то ще започне заедно с вас да реди познатите думички.

Четете, общувайте и играйте едновременно

Книгите развиват интелекта и ума, обогатяват речника, увеличават знанията, разширяват мирогледа и повишават самочувствието. Много родители искат децата им да бъдат в отбора на четящите хора и започват от ранна възраст да ги приобщават към литературата. Според възпитатели и детски психолози четенето на подрастващите си има особености. То трябва да бъде интерактивно, за да ги провокира към емоционално, интелектуално и сензорно съпреживяване на сюжета. Експертите извеждат 3 правила за по-интересно и ефективно четене с разбиране.
-    Задавайте въпроси. Това е в основата на интерактивното четене.
Още с отварянето на книгата обърнете внимание на илюстрациите и ги коментирайте. Поискайте мнението на детето. Действайте по този начин дори то да е малко и все още да се учи да говори. Постепенно ще трупа думи в речника си, ще започне да преразказва отделни епизоди и по-добре да изрязява мислите си, което по-късно ще го улесни в училище. Когато срещнене непозната за детето дума, спрете четенето, за да я обясните. Питайте малкия слушател какво мисли за героите и техните постъпки. Споделете вашите впечатления, правете догадки за развитието на сюжета и паралели с реалността.
-    Проявете артистичност. Докато четете, използвайте различни интонации. Нека всеки герой да говори със свой глас. Имитирайте звуци, правете мимики и физиономии, пейте. Тези екстри позволяват да приковете детското внимание, да поставите смислови акценти, да изразявате своето отношение към описаните събития.
-    Съобразете четивата с възрастта и вкуса. Много е важно да избирате книжки, които са подходящи за вашето дете. За най-малките са предназначени богато илюстрираните издания с реалистични рисунки и кратък текст. Хлапетата обичат повтарящи се уводни изречения (Имало едно време...) и рими.
Хубаво е детето да ви гледа, докато четете – седнете срещу него и дръжте днижката така, че то да вижда лицето ви и движението на устните. Това е особено важно за най-малките слушатели.

Лесен начин да отучите детето да прекъсва вашия разговор

Как да научите детето да не ви прекъсва – по тази тема са изписани много редове и са давани много съвети. Проблемът не е лесен за преодоляване и засяга почти всички деца в ранна възраст. Колкото и да обяснявате на едно малко момче и момиче, че не е възпитано директно да се намесва в разговор, трудно ще ви разбере. То смята за изключително важно онова, което иска да ви каже, и разбира се, не търпи отлагане. Ето тактика за успех дори при 3 годишни.

Обяснете на вашето дете, че когато иска да сподели нещо с вас, но точно в този момент вие разговаряте с някого, да сложи ръка върху китката ви и да чака. Вие ще сложите ръката си върху неговата. Така, без да прекъсвате диалога, му давате знак, че знаете за желанието му и ще откликнете в първия удобен момент. Когато приключите важната част в разговора с вашия събеседник, обърнете се към детето и му дайте думата.

Родителите първи учат детето да уважава себе си

Самоуважение е убеждението на човек, че той е ценен и значим такъв, какъвто е. То започва да се формира първо в семейната среда чрез взаимоотношенията между детето и родителите. Психолозите обясняват, че безусловната любов на майката и таткото е в основата на себеуважението.

Децата с ниска самооценка проявяват по-голяма чувствителност към неуспехите, от колкото към успехите. Завишената самооценка пък е причина за на рушения в поведението и психичното равновесие. Тя води до постоянно търсене на признание, независимо дали е заслужено. Такива деца често провокират конфликти в групата, защото са недоверчиви и подозрителни.

Изграждането на самоуважение изисква да заложите на три принципа – конкретност, искреност и правдивост. С други думи похвалете детето искрено за нещо конкретно, което му се е получило добре. Поощрявайки адекватно добрите постижения, укрепвате неговото самоуважение и то се чувства добре в собствената си кожа.

Дядо Коледа не е само за послушните деца

Дойде ли декември, коледният дух потепенно ни завладява. За децата е съвсем естествено да вярват във вълшебници. Особено, ако носят и подаръци.

Психолозите обясняват, че в ранна възраст човек възприема света чрез чудеса. Между четвъртата и седмата година се полагат основите на вярата в доброто и силната надежда, че то ще победи несправедливостта и лъжата. А Дядо Коледа е образ, свързан с вярата и надеждата. Така че той е абсолютно необходим за нормалнното психоемоционално развитие на детето и за обогатяването на неговата фантазия.
Белобрадият старец ни насърчава да бъдем милосърдни и щедри,, затова окуражете вашия син или дъщеря да учваства в благотворителен базар,концерт или друга благотворителна инициатива. Това е чудесен начин да изпълните Коледа със смисъл.

Психолозите съветват да не влизате в клишето, според което Дядо Коледа носи дарове само на послушните деца. Заплахата, че може да останеш без подарък е жестока и напълно противоречи на духа на светлия празник.

Весели празници!

Из в. Всичко за семейството/брой от 3. 12. 2015 г.

За подигравки – строго забранено

Децата още от ранна възраст осъзнават силата на думите и понякога я използват недобронамерно. Подигравките са едно от техните оръжия, когато искат да обидят някого или да не го допуснат в определена група.

Aко вашето дете стане обект на такива словесни атаки, трябва да го научите как да се справя с тях. Но преди това, покажете разбиране към чувствата му. Обяснете, че подиграването е неприемливо поведение, което издава лошо възпитание. Посъветвайте го да не обръща внимание на обидните думи, защото дразнителят очаква ответна реакция. Ако засегнатото дете запази спокойствие, другото няма да се почувства по-силно. Също може да го посъветвате да не играе поне за известно време с детето, което го обижда, както и да сподели с учителите за проблема.

Как да постъпите ако вашето дете е в ролята на присмехулник? Спокойно обяснете, че използването на обидни думи наранява дълбоко другия човек. Попитайте го как би се почувствал на мястото на засегнатото дете. Кажете му, че е нормално да забележи когато някой изглежда различно, но не е хубаво да го коментира публично. Освен това как изглежда човек не е най-важното.

И не забравяйте, че вашият пример има най-голямо значение.

5 правила за уважение към детето

Възпитателните мерки и подходът към всяко дете са разлчини в зависимост от неговата индивидуалност, но съществуват основни правила, които възрастните е желателно да спазват. Ето някои от тях:

  • Не изтръгвайте обещания под натиск – правилно е да обясните на достъпен език какви са последствията от дадено действие
  • Не изисквайте незабавно подчинение – подканата за дaдeно действие трябва да бъде отправена като молба, с уважение към детската личност
  • Поставяйте изпълними задачи
  • Не прекалявайте със забалежките, ограниченията и четенето на морал – има начин да отпуснете повече свобода на детето, като я обвържете с отговорности. Когато е направило грешка, не бързайте да му се карате, а първо внимателно обяснете защо постъпката е неправилна и какво произтича от нея. Така детето ще осъзнае проблема.
  • Не отправяйте заплахи – чрез отправянето на заплахи, вие демонстрирате своето безсилие да се справите със ситуацията. Опитайте се да намерите алтернативни методи да получите от детето, онова, което искате то да направи.